На лунна светлина клоуните не са чак толкова щастливи
Маската... просто обвивка. Под нея какво е дали ще познаеш? Отвън ако виждаш (фалшива) усмивка, вътре какво е не искаш да знаеш. Какво е? Съдба на човек. Без слава. В забрава. Но дава. "Как нямаш...а винаги даваш?" - бях го попитала, спомням си, някога. "Когато нищичко нямаш, но даваш, имаш повече сякаш от всякога! Едно може да махне от мене тъгата, страха и умората... и то е да имам до себе си близо, усмивките верни, на хората. Веднъж в очите му нещо проблесна, попитах го "Плачеш ли?", до него поспрях, той весел с ръцете си празнично плесна, и само отвърна... че плаче от смях. "А как тъй си винаги весел?" "Весел съм, някак, не зная... може би денем просто не мога, злото в света да позная... Не ми отива на мен да съм тъжен. Слънчев съм, никога мрачен. Кой би допуснал нелепата сцена, вечният градски смешник да заплаче? Клоунът е винаги весел. Но щастие аз не продавам....
