Тази вечер в полунощ на кея

От квартала,
по тротоара,
после покрай гарата,
чакам път на светофара,
под звуците на стареца с китарата.
Удари градския часовник,
бризът лекичко полъхна,
май ще трябва да побързам,
нямам време да отдъхна...
Край операта,
до фонтана,
по центъра,
към "Севастопол",
още малко път остана.
Вятърът е някак топъл...
А въздухът - все по-солен.
В мрака гони ме студът.
Но няма капка страх у мен,
защото пази ме градът...
Гларусите и щурците пеят,
но тихичко,
под нощния воал.
Зад мен угасват уличните лампи -
луната кани ги на бал.
И превръща ги в звезди.
Толкова съм близо вече...
От там, където совата гнезди,
брегът не е въобще далече.
Бързам, сякаш по жарава,
ще достигна скоро плажа,
още малко ми остава,
стотина стъпки по паважа.
С токовете леко тракам,
сама по тъмната алея,
(но време в страх не ще пилея)
и да знаеш, ще те чакам,
тази вечер
точно в полунощ
на кея.

Elleonora