Фрида Кало - вечната модна икона

Магдалена Кармен Фрида Кало и Калдерон, по- известна като Фрида Кало, е мексиканска художничка, представителка на така нареченото „наивно изкуство“,  известна с непокорния си дух и неконвенционалния си стил както в изкуството, така и в личния си живот. Тя е родена на 6 юли 1907 година в Мексико. Нейното творчество е смесица от реализъм, символизъм и сюрреализъм, примесено с мексикански национализъм и фолклор. Съпруга е на известния мексикански стенописец Диего Ривера, но в същото време води открити любовни извънбрачни връзки, както с мъже, така и с жени. 

Автор е на 143 картини, 55 от които са автопортрети.

Характерната й визия - тъмна коса, вдигната на висок кок, цветни обеци, венец от цветя и видимо окосмяване на горната устна и между двете вежди, се превръща във важна част от нейния имидж и я прави разпознаваема и до днес.

Друго характерно за нея са различните версии на традиционно мексиканско облекло. Цветни и ефирни горнища, комбинирани с дълга пола в най-различни искрящи цветове, покрити с богата бродерия, остават нейна запазена марка. Начинът й на обличане е в голям контраст с модните тенденции през 30-те и 40-те години, което значително я откроява. Днес тя е вдъхновение за много известни дизайнери като Жан Пол Готие, Марк Джейкъбс и Долче и Габана.

След смъртта на Фрида през 1954 година, когато тя е на 47 години, нейният съпруг Диего Ривера заключва помещението, което тя е използвала за дрешник. То остава заключено в продължение на 50 години. Снимки на нейните дрехи в момента биват излагани в галерии.

Фотографът Ишуичи Миако снима от близък план на някои от любимите й облекла и най-вече на онези, които имат белези от износване — плувен костюм, очила, както и множество бродирани рокли, които са тясно свързани с образа й. Тези рокли, първоначално носени от жени от областта Техуантепек в Мексико, са белег на матриархалното общество, в което е израснала , и символ на силата на жените.

Освен начин за изразяване на своята идентичност, дрехите за Фрида са начин на живот, особено след претърпяна болест по време на детството си и тролейната катастрофа, които правят живота й изпълнен със здравни проблеми и заболявания. Дългите поли не са само естетическо загатване на мексиканския й произход, а и алтернатива да прикрие  недостатъците в долната част на тялото си, които 40-те операции не са могли да поправят.

 Интересен е фактът, че Фрида Кало е родена, израснала и починала в една и съща къща, известна като Casa Azul ("Синята къща"). Къщата, която се намира в Койокан, Мексико, тя споделя и със съпруга си Диего. Днес домът е превърнат в музей, посветен на живота и творчеството на най-известния му жител.

Някои от най- емблематичните цитати на Фрида Кало

1. "Защо са ми нужни крака, когато мога да летя?"

2. "Рисувам цветя, защото така те никога няма да умрат."

3. "Преживяла съм две трагедии през живота си — първата е тролеят, втората Диего. За сега Диего е най-лошата."

4. "Обичам те повече от себе си и въпреки, че не ме обичаш по същия начин, все пак ме обичаш, нали? А ако не, аз винаги ще нося надежда и това ще ми стига. Обичай ме малко. Аз те обожавам."

5. "Рисувам автопортрети, защото много често съм сама, защото аз съм човекът, когото познавам най-добре."

6. "Преди смятах, че съм най-странният човек на света, но след това се замислих, че има толкова много хора на света, трябва да има някой като мен, който се чувства странен и грешен по начина, по който и аз се чувствам. Можех да си представя, че и той мисли за мен понякога. Е, надявам се, че ако има някой такъв, който чете това, ще разбере, че аз съм тук и съм точно толкова странна, колкото него."

7. "Мислеха, че съм сюрреалистична, но не бях. Никога не съм рисувала сънища. Рисувах моята собствена реалност."

8. "Пиех, защото исках да удавя мъките си, но те, проклетниците, се научиха да плуват."

9. "Не съм болна. Разбита съм. Но съм щастлива, че съм жива, за да рисувам."

10. "В края на деня можем да постигнем много повече, отколкото си мислим, че можем."

11. "Нищо не е ценно, колкото смеха."

12. "Единственото, което знам, е че рисувам, защото имам нужда да го правя и рисувам това, което преминава през главата ми, без никакви други съображения."

13. "Наистина не знам дали рисунките ми са сюрреалистични или не, но знам, че те са най-откровения мой израз."

14. "Рисуването запълва живота ми."

15. "Диего беше всичко - мое дете, мой любовник, моята вселена."

16. "Нищо не е абсолютно. Всичко се променя, всичко се движи, всичко се върти, лети и отминава."

източници:

www.elle.bg

www.lifestyle.framar.bg

www.cometrend.com

www.uniquenojici.com

www.vogue.com