20 (+1) цитата на Димитър Димов, върху които си струва да се замислим

Димитър Димов е автор на едни от най- емблематичните български романи - шедьоврите "Осъдени души", "Тютюн", "Поручик Бенц".  Роден е на 25 юни 1909 г. в град  Ловеч,  утвърждава се като писател през  50-те и 60-те години на ХХ век.  Роднина на дееца от Вътрешната македоно - одринска революционна организация Яне Сандански и поетесата Екатерина Ненчева, писателят от малък има изявен интерес към историята и хуманитарните науки. Той е и дипломиран ветеринарен медик, бактериолог и микробиолог, професор по анатомия, ембриология и хистология на гръбначните животни. Всестранно развитата личност на Димитър Димов и неговият житейски път допринасят за уникалността на литературния му  почерк – широк план на изображение, обективност и събитийност,  отразяване на социалните сблъсъци и класовата борба, родени в хода на историческото време, и най- вече майсторският психологизъм,  изразен чрез сложния емоционален живот на неговите герои.

20 цитата на Димитър Димов, върху които си струва да се замислим.

1.       “С инстинкта си на пламенно същество тя усещаше, че любовта е трагично и силно чувство, което човек трябваше да уважава дори у глупавите хора.”

― Тютюн

2.       „И все по-ясно виждам, че нашият свят ще загине от алчността си.”

― Тютюн

3.       “Красотата е банално качество у много жени. Същинското очарование идва от вътрешния пламък на личността.”

― Поручик Бенц

4.       “Но след малко тя почувствува изведнъж, че това, което изпитваше, не беше ни храброст, ни самообладание, ни съзнание за дълг, а просто равнодушие. То бе някаква умора от всичко, което я заобикаляше, някаква досада от света и хората, някаква намалена жизненост,..”

― Тютюн

5.       “Тя разбираше света, който я уморяваше с паденията си,но гледаше на него хладно и безразлично. Не беше нито щастлива, нито нещастна. И много често тя съзнаваше, с тихата насмешка на философ,че беше само сива, никому непотребна вещ.”

― Тютюн

6.       “Най-сетне тя беше стъпила здраво на земята. Съзнаваше напълно, че действителният свят беше много по-широк и богат от мечтите.”

― Тютюн

7.       “Колко бавно се развиваше човешката личност и колко много път трябваше да извърви тя,докато разбере необяснимата сложност на нещата ,хората и събитията...”

― Тютюн

8.       “ В този момент бях чиста, но удоволствията, всред които живеех, приличаха на локва мътна вода в пустиня. Пиех въпреки отвращението си. Сърцето ми беше пустиня. Всичко около мен беше пустиня. Целият свят ми се струваше пустиня…”

― Поручик Бенц

9.       “Стори му се, че Борис приличаше на фойерверк, който щеше да изгори ослепително върху мрака на някаква безсмислица.”

― Тютюн

10.   “Дори най-честните съдии развързват очите на Темида, когато разглеждат дело за тридесет милиона.”

― Тютюн

11.   “И тогава той съзна, че всичко, което ставаше, не можеше да бъде друго и че хората се бореха, страдаха и умираха, а животът вървеше неспирно напред.”

― Димитър Димов, Тютюн

12.   „Онова, що определя омразата към съперниците ни, не са постъпките на последните, а отношението на жената, която обичаме, към тях.”

 ― Поручик Бенц

13.   “Истинското щастие идва, когато душата почне да трепти в съзвучие с външния свят.”

― Ахилесова пета

14.   “Понеже обичаше живота и животът го беше възнаградил...”

15.   “Нямаше по-тъжно усещане от това да се спасяваш от скуката,като жертвуваш достойнството си.”

16.   “Но колкото повече забогатяваше, толкова повече отпадаха силите му и характерът му ставаше по-мрачен и по-затворен.”

― Тютюн

17.   “Ако ревността, изправена пред свършени факти, ни убива или кара да убиваме, съмнението е жесток и подъл мъчител, който изтезава отдалеч.”

― Поручик Бенц

18.   „Най-отвратителното е да вършиш безсмислица и да се чувстваш морален.“

19.   “Тогава студенината му, която го правеше тъй далечен,изчезваше, той внезапно ставаше нежен и започваше да я целува… Да, все пак той я обичаше,все пак той намираше у нея нещо, което нито работата, нито амбициите, нито мечтите му можеха да му дадат.”

― Тютюн

20.   “Вместо пари в джоба си Кнор носеше друго, много по-голямо, богатство в главата си.”

― Тютюн

    +1. “Ние постъпихме така, защото от всички чувства, които в момент на колебание управляват човешкото поведение, има едно, което не може да се победи никога. И това е чувството да видиш, да се върнеш и да живееш в родината си!...”
― Юлска зима




















източници:
снимка http://www.rodnoto.bg
https://www.goodreads.com