На лунна светлина клоуните не са чак толкова щастливи

Маската... просто обвивка.
Под нея какво е 
дали ще познаеш?
Отвън ако виждаш 
(фалшива) усмивка,
вътре какво е 
не искаш да знаеш.
Какво е?
Съдба на човек.
Без слава.
В забрава.
Но дава.
"Как нямаш...а винаги даваш?"
- бях го попитала, спомням си, някога.
"Когато нищичко нямаш,
но даваш,
имаш повече сякаш от всякога!
Едно може 
да махне от мене
тъгата,
страха
и умората...
и то е да имам до себе си близо,
усмивките верни, на хората.
Веднъж 
в очите му нещо проблесна, 
попитах го "Плачеш ли?",
до него поспрях,
той весел с ръцете си празнично плесна,
и само отвърна...
че плаче от смях.
"А как тъй си винаги весел?"
"Весел съм, 
някак, 
не зная...
може би денем просто не мога,
злото в света да позная...
Не ми отива 
на мен 
да съм тъжен.
Слънчев съм, 
никога мрачен.
Кой би допуснал нелепата сцена,
вечният градски смешник 
да заплаче?
Клоунът е винаги весел.
Но щастие аз не продавам.
Слушай, обаче, 
нека довърша! -
Не продавам, 
а горд подарявам...
И нищо не искам да взема в замяна!
Животът горчив е... 
със захар подправен...
Така съм дошъл 
и така ще си тръгна,
Не помнен от никой...
и все пак...забравен."

Така остана си той непознат.
Невидим сред "градски герои".
Но събра сълзите на целия град
в очите си 
а после изплака ги скрит като свои.
Дали ме излъга тогава, не знам...
Каза: "Денем съм винаги весел,
денем съм с хората, 
никога сам,
споделям каквото денят е поднесъл..."
А улиците щом 
по залез утихнат,
уморен е, смирен,
и все още...
усмихнат.
Денем радост на всички раздава,
нощем е горестно-мрачен,
ще чуеш тогава,
и само тогава,
започва той тихо да плаче...
Гледа как нежно се спускат отгоре,
през мокри, безсънни очи,
как падат и гаснат от небосвода
първите лунни лъчи.
А сълзите му бавно отмиват,
тежкия грим от лицето,
и падат скръбта и товарът,
на тъжния клоун от сърцето.
Гледа нагоре, спокоен,
дрехите цветни съблякъл,
образ напълно достоен,
за край
на трагичен спектакъл.
А клоуните...
на нощта в самотата,
обгърнати в сенките сиви,
на пълна луна в светлината,
не са, явно, никак щастливи...

Elleonora