Primo mihi

Колко жалко, 
че така се случи...
Между мен и вас не се получи!
Много се надявам 
нещичко поне,
да съм ви дала, 
пък ако ли не...
Е...
Не може да не е взаимно!
От вас аз взех си нещо,
примитивно,
но градивно
за моята личност.
До скоро нямах го в наличност!
То е нещо
тъй долно, 
охулвано, 
низко,
но някак на хората 
толкова близко,
и колкото повече мисля за него,
толкова храня аз своето его.
А егото, точно,
гради огромното туловище -
егоизъм му викат 
на въпросното чудовище.
Отначало то е малко 
или почти го няма,
като мършав чакал 
се захранва от някоя яма.
Простете ми това грозно сравнение!
Викат му още 
"инстинкт за самосъхранение".
За някои е начин 
отгоре да стъпват,
и често ги кара 
ей тъй да постъпват,
ей тъй нагло, 
позорно, 
без капка лоялност и свян:
"Да застана отгоре на всички 
и от власт да бъда пиян,
другар да оставя ранен аз на фронта
и да го мачкам отгоре със багер,
а после да бягам със всички си сили
към близкия вражески лагер.
На просяк да взема последния залък,
а после с насмешка да соча го, 
колко е жалък..."
Това е във днешното време 
печеливша стратегия.
Трагикомична история, 
гражданска елегия...
Уж сме в свободна държава родени,
но на егото роби сме, 
доживотно пленени.
Егоизмът, казват, е, братко, 
любов към себе самия.
Но с него животът накратко звучи ми така: 
Живея и гния.
Той е, да, 
чумата в нашата ера,
епидемия, 
пандемия,
защото днес 
съм по- егоист и от вчера.
И знам, че е лошо 
и мерзко, 
мизантропско изчадие също,
но егоизмът на него, човека, е нещо присъщо.
И той човечеството 
(вероятно)
ще погуби...напук.
Ще срине всичко градено до тук.
Разпада се всичко безшумно, беззвучно...
(ще завършим ли това благополучно?)
И даже не е постепенно,
връща назад бързо,
ето:
довоенно,
средновековно, 
антично...
И от общо се превръща в лично.
Егоизмът ни замества труд, любов, приятелство,
а духовно сме се върнали към "лов и събирателство".
Все пак,
накрая да кажа
една хубава дума,
егото може да е
духовната чума,
обществено вреден,
кален порой.
Обаче, сам не се ли спасяваш, 
няма всъщност кой...
"Но разпръсквайки егоизъм навред,
ти или той всъщност излиза напред?"-
Велик е мислителят, който го каза! 
Добави и още: 
сравни го с проказа.
Даже и повече: 
с атомна бобма!
Съди ли егото, 
ближният е хекатомба.
Атомен взрив, 
избухващ отвътре 
с душите ни рамо до рамо,
а след атомен взрив 
остават 
хлебарките 
само ...

Elleonora