Как спите нощем?

Лека нощ, ти пожелавам!
О, забравих...
ти не можеш да заспиш...
Тръгвам,
дълго няма да оставам.
Но пък ти...
Дали ще можеш,
тази нощ да си простиш?
За лъжата днес,
която я изрече,
за измамата
от миналата сряда,
за онзи клетник,
дето му попречи,
и захвърли със замах във ада.
А приятелят ти там те чака,
той зад ъгъла кърви,
там за помощ той проплака...
Но дали ще му помогнеш,
щом си го наръгал ти?
Можеш ли изобщо да се трогнеш?
Мълчиш.
Солѝ във раната, солѝ...
Даже мислиш си доволен:
"Аз не зная как да ме боли,
за някой произволен"...
Ангел без крила остави,
откъсна всичките пера,
по ред,
но бързо ти ще го забравиш,
и с тях ще полетиш,
напред.
Жаден ли си?
Жаждата си в чужди сълзи утоли,
но защо ли все сънуваш,
че се давиш във сълзи?
Съвестта ти чука на вратата!
Последен опит да те върне жив.
Ти дишаш още,
но къде ти е душата?
Ключът към нея е ръждив...
Изгони ли я?
помисли си...
Искаш да си само тяло?
Душата първо намери си,
без нея няма да си цяло...
Няма дълго да оставам...
Тръгвам тихо,
както ти мълчиш.
Лека нощ, ти пожелавам,
ако можеш да заспиш...