Избраният

Бяха ме питали: "Кой си пък ти!?"
"Избраният." - казах уверен.
Те се изсмяха и злобно "Дали?",
прокрадна се с поглед премерен.
"Да!" им отвърнах отново замислен,
все тъй спокоен останах пред тях,
и скочих безстрашно в спор необмислен,
и помощ с очи си дори не зовях.
"Избран съм - създание живо,
защото има ме, дишам, творя,
в тъжните сенки откривам красиво,
в живия ритъм не гасна - горя!
Щом падна по пътя, ще стана,
и сам ще вървя все напред,
и всякоя своя невидима рана,
ще мия с лечебните сълзи безчет.
Ще давам на гладен последния залък,
на жадния - глътка вода.
В очите на другите - може би жалък,
светът е за мен Свобода.
Избран съм, защото света аз обичам,
и плод съм на нечия чиста любов,
косите ми вятърът гали щом тичам,
на дивото вплетени в чудния зов.
Избран съм, защото стремя се да знам,
и уча за ден сякаш век,
но уча не как и какво да продам,
а главно... да бъда човек.
Защото в моите вени тече,
кръвта на стотици предишни,
и все ме нататък сърцето влече,
към двор с белоцветните вишни...
Защото пресичам стари площади,
където блянът в кръв е облял ,
войници обричал е мъртви и млади,
бранители верни на свят идеал.
Защото, може би, даже за мен,
има днес кът под небето,
защото даже до болка сломен,
смисъл откривам във битието...
Избран съм, защото мисли си имам,
не чуждите сея, а свои,
мечтите ми цветни, от тях ще си взимам,
и с тях ще рисувам герои.
Страхът аз посрещам изплашен, но смел,
всяка неправда - с протест.
И всякоя битка, що съм поел,
довел съм до края със чест!
И не че избран съм, да бъда велик,
сам съм на себе си изследовател,
отвъд мойте дрехи и маски, и лик,
избран съм да бъда мечтател.
Мечтая и вярвам в добрите дела,
в думите, в действията, в хората,
че повече те са от просто тела,
че повече са от умората...
А всеки може да бъде избран,
ИзбраниЯТ да е дори,
даже не трябва да бъдеш разбран,
но сам си се днес довери..."


Който живота среща с умелост,
трябва само това да плати:
Избран да си, трябва ти капчица смелост,
и целия... целия Ти.

💗

❤