Жан Кокто - принцът на деветте изкуства

На 5 юли се навършват 128 години от рождението на френския поет, писател, дизайнер, художник, скулптор, сценарист, актьор и режисьор Жан Кокто. Създател е на книгите „Ужасните деца” и „Тома самозванеца”, а сред най-известните му филми са „Красавицата и звяра” и„Орфей” и др.

Расте в състоятелното и многобройно семейство на адвокат, художник-любител, който се самоубива когато Кокто е едва на 9 години. На 15 Жан напуска родния дом. Към средата на 1910 г. се присъединява към художествените кръгове на Париж, където се запознава с Марсел Пруст, Андре Жид, Сергей Дягилев, Пабло Пикасо, Ерик Сати, а по-късно с Жан Маре и Едит Пиаф. По време на Първата световна война е доброволец, санитар в полева болница, но участва активно в боевете. По време на Втората световна война открито симпатизира на нацистките окупатори и на самия Хитлер. Дебютира с поетичния сборник „Лампата на Аладин” (1908), последван от много други.  

На  14 септември 1938 г., по-малко от година преди началото на Втората световна война, в залата на френския театър „Дез-Амбасадьор“ 680 зрители присъстват на премиерата на новата постановка на Жан Кокто „Ужасните родители“. Написана за 8 дни и изиграна за около 2 часа, тя предизвиква остър обществен скандал. Тогава „принцът на деветте изкуства“, както наричат Жан Кокто, заявява: 

 „Театърът трябва да бъде действителност, а не добро или лошо дело. Франция вече не ни задължава да си играем на моралисти.“

Подбрани цитати на Жан Кокто: 

„Обичам котките, защото харесвам дома си, а постепенно те се превръщат в неговата душа.“

„Огледалата трябва да мислят повече преди да отразяват.“

„Бъди себе си. Светът се възхищава на оригинала.“

„Изкуството е наука, обяснена по-ясно.“

„Поетът не открива. Той слуша.“

„Един поет не се опитва да бъде поетичен, също както градинаря не усеща аромата на розите.“

„Аз вярвам в късмета: как иначе бихте могли да обясните успеха на тези, които не харесвате.“

„За умрелите, истинският гроб е в сърцето на живите.“

„Луната е слънцето на статуите.“

„Модата е това, което се демодира.“

„Най-красивите рокли се носят, за да бъдат съблечени.“

„Изгубих седем добри приятели, което значи, че Бог се е смилил над мен седем пъти, без да го осъзнавам. Дал ми е приятелство, после ми го е отнел, но ми е изпратил друго.“

„Аз знам, че изкуството е съвършено необходимо, макар и да не знам защо.“

„Вундеркиндите като правило са деца на родители с богато въображение.“

„Свърши половината работата, останалата ще се свърши сама.“

„В голям град е възможно повече да видиш, затова пък в малкия – повече да чуеш.“

„Историята е правда, която е станала лъжа. Митът е лъжа, която е станала правда.

„Животът е хоризонтално падане“

източници:

www.lira.bg

www.wikiquote.org