„Моята професия е да бъда свободна.“ - Жорж Санд
Амандин Орор Люсил, по-известна с артистичния си псевдоним Жорж Санд е френска писателка, родена на 1 юли 1804 г. в Париж. Първият ѝ роман, Rose et Blanche, е публикуван през 1831 г.
Живяла и творила в средата на 19 век, когато в света все още властвали крайно консервативни обществени порядки, дръзката личност на Жорж Санд ycпяла да си извоюва правото да бъде приемана като равна в един мъжки свят чрез своите качества и талант. Сама определяла себе си като „Спартак сред робините“.
Тя се славела с изключително скандална за времето си репутация - приела мъжки псевдоним, започнала да се появява в обществото с мъжки дрехи, развела се със съпруга си барон Казимир Дюдеван през 1835 г. и не криела многобройните си любовни връзки с предимно по-млади от нея мъже, сред които са композиторите Ференц Лист и Фредерик Шопен, както и писателите Алфред дьо Мюсе и Проспер Мериме, кореспондирала често и с френския писател реалист Гюстав Флобер.
5 интересни факта за живота на Жорж Санд
1. Как се ражда псевдонимът?
През 1831 г. Жорж Санд избягала в Париж c любовника си Жюл Сандо, който бил 8 години по-млад от нея. Двамата започват да пишат във френски вестник "Фигаpо" с един и същ псевдоним - Ј. Ѕаnd. Година по-късно, в един от първите си романи- „Индиана“, тя за първи път се подписва с псевдонима G. Ѕаnd, с който се прочува.
2. Защо в мъжки дрехи?
Истината за мъжките дрехи на Жорж Санд всъщност е малко по-различна от широкоразпространената версия, че този акт е израз на непримиримостта ѝ спрямо ограниченията, наложени на жените от обществото. В своята биография „История на моя живот“ тя споделя, че мъжкото облекло ѝ помагало да пести пари.
Съвременници на Санд свидетелстват, че тя не се откроявала с изключителна красота, но пък привличала със своето почти свръхестествено обаяние, силен характер и майчинско отношение, които я правели неустоима за мъжете. Когато шест години по-младият от нея Алфред дьо Мюсе, с когото заминава за Венеция, се разболява тежко, Санд започва краткотрайна афера с лекарят му Пиетро Паджело, но бързо го напуска и до 1835 продължава връзката си с Мюсе, който въпреки всичко продължава да я обича . След смъртта му тя написва книгата "Тя и той", което предизвиква силно недоволство у брата на Алфред - Пол, и той ѝ отвръща с написването на романа "Той и тя".
4. Любовната история на Санд и Шопен.
Любовната история на Жорж Санд и композиторът Фредерик Шопен е може би една от най-разтърсващите в историята. Когато двамата се срещат през 1936 Шопен е шокиран от образа на скандалната писателка, облечена в мъжки дрехи. Тогава той възкликва: "Колко е несимпатична тази Санд. Дори се съмнявам, че е жена!" Само две години по-късно, лудо влюбени един в друг, двамата заминават за Майорка поради болест на композитора, където той трябва да се лекува, а Санд през цялото време е неотлъчно до него. Слухът за заразната болест се разнася и двамата биват изгонени от квартирата си, като ги принудили да платят цената на всички мебели, до които болният се е докосвал. Двамата решили да се върнат обратно във Франция, но всички кораби отказвали да ги качат на борда. Накрая успели да се върнат с помощта на товарно корито, превозващо свине. Връщайки се във Франция, те вече не споделяли едно легло, но властта, която Санд имала над композитора била огромна- била негова муза, а тя споделяла, че вече го обича като свое дете. През 1947 двамата се разделят, а през 1949 Шопен умира. Според свидетели последните му думи били: "Тя ми обеща, че ще умра в обятията й..."
5. Отношението на твореца.
Девизът на Санд е, че писателят трябва „да очарова, да вълнува, да утешава“. В нейно писмо до Флобер тя казва: „Ти правиш по-тъжни хората, които те четат, аз бих искала да ги направя по-малко нещастни!“ . На упрека на Флобер, че „човек не бива да прави книгите си със своето сърце“, Жорж Санд отговаря: „Не ви разбирам. Съвсем нищо не разбирам.“ Ранните й романи „Индиана“, „Валентин“, „Жак“, „Андре“ имат силно изповеден характер. В голяма степен те съдържат препратки към собствения й живот и включват личните й проблеми, те са своеобразен бунт срещу семейството, морала и обществото. Романтизмът е характерен със схващането, че писателят трябва да изложи собствения си живот, да пише за най-интимните си радости и страдания, да прави литература със своите емоции. „Индиана“ е първата романизирана изповед във френската литература. Освен изповедни романи тя пише и такива със социална тематика, между които „Калфата на обиколка из Франция“, „Мелничарят от Анжибо“, „Грехът на господин Антоан“, „Орас“, „Консуело“, както и селски пастрални романи - „Дяволското блато“, „Малката Фадет“.
Санд не спира да пише до смъртта си в Ноан на 8 юни 1876г. Разбирайки за смъртта й, писателят Виктор Юго казва:
„Животът по-често прилича на роман, отколкото романите приличат на живота.“
„Ние не можем да откъснем нито една страница от нашия живот, но можем да хвърлим цялата книга в огъня.“
„Ако хората не бяха зли, нямаше да имам нищо против, че са глупави. Но за наше нещастие те са и едното, и другото.“
„Не искам да бъда всичко за всеки, но бих искала да бъда нещо за някого.“
„Една жена може да обясни на всекиго защо се е омъжила за съпруга си, но не може да обясни това на себе си.“
„Онзи, който може да говори умно за любовта, не е особено влюбен.“
„Да се съпротивляваш на любовта, означава да й даваш друго оръжие.“
„Несподелената любов се различава от споделената точно както заблудата се различава от истината.“
„Мъжът, обичан от красива, добродетелна жена, носи талисман, който го прави неуязвим.“
„Няма по-превзети „светици“ от онези, които крият по някоя малка тайна.“
„Да си водиш дневник, означава, че, изправяйки се пред своя океан, ти се страхуваш да го преплуваш, а вместо това се опитваш да го изпиеш капка по капка.“
„Честта на един мъж би трябвало да е много крехка, ако не може да накара другите да го уважават, без на пояса му да виси сабя.“
„Животът е дъска, върху която са изписани всичките ни грехове. От време на време ние я избърсваме с гъбата на разкаянието, за да можем да грешим отново.“
„Истината е твърде проста: пътят до нея – винаги сложен.“
„Женското сърце няма бръчки.“
„Клюките са чумата на малките градове.“
„Суетата е плаващият пясък на разума.“
„Моята професия е да бъда свободна.“
Любовната история на Жорж Санд и композиторът Фредерик Шопен е може би една от най-разтърсващите в историята. Когато двамата се срещат през 1936 Шопен е шокиран от образа на скандалната писателка, облечена в мъжки дрехи. Тогава той възкликва: "Колко е несимпатична тази Санд. Дори се съмнявам, че е жена!" Само две години по-късно, лудо влюбени един в друг, двамата заминават за Майорка поради болест на композитора, където той трябва да се лекува, а Санд през цялото време е неотлъчно до него. Слухът за заразната болест се разнася и двамата биват изгонени от квартирата си, като ги принудили да платят цената на всички мебели, до които болният се е докосвал. Двамата решили да се върнат обратно във Франция, но всички кораби отказвали да ги качат на борда. Накрая успели да се върнат с помощта на товарно корито, превозващо свине. Връщайки се във Франция, те вече не споделяли едно легло, но властта, която Санд имала над композитора била огромна- била негова муза, а тя споделяла, че вече го обича като свое дете. През 1947 двамата се разделят, а през 1949 Шопен умира. Според свидетели последните му думи били: "Тя ми обеща, че ще умра в обятията й..."
двоен портрет, нарисуван на писателката и Шопен от художника Йожен Дьолакроа
5. Отношението на твореца.
Девизът на Санд е, че писателят трябва „да очарова, да вълнува, да утешава“. В нейно писмо до Флобер тя казва: „Ти правиш по-тъжни хората, които те четат, аз бих искала да ги направя по-малко нещастни!“ . На упрека на Флобер, че „човек не бива да прави книгите си със своето сърце“, Жорж Санд отговаря: „Не ви разбирам. Съвсем нищо не разбирам.“ Ранните й романи „Индиана“, „Валентин“, „Жак“, „Андре“ имат силно изповеден характер. В голяма степен те съдържат препратки към собствения й живот и включват личните й проблеми, те са своеобразен бунт срещу семейството, морала и обществото. Романтизмът е характерен със схващането, че писателят трябва да изложи собствения си живот, да пише за най-интимните си радости и страдания, да прави литература със своите емоции. „Индиана“ е първата романизирана изповед във френската литература. Освен изповедни романи тя пише и такива със социална тематика, между които „Калфата на обиколка из Франция“, „Мелничарят от Анжибо“, „Грехът на господин Антоан“, „Орас“, „Консуело“, както и селски пастрални романи - „Дяволското блато“, „Малката Фадет“.
Санд не спира да пише до смъртта си в Ноан на 8 юни 1876г. Разбирайки за смъртта й, писателят Виктор Юго казва:
"Оплаквам смъртта ѝ, приветствам безсмъртието ѝ !"
Някои от вечните цитати на вечната Жорж Санд...
„Животът по-често прилича на роман, отколкото романите приличат на живота.“
„Ние не можем да откъснем нито една страница от нашия живот, но можем да хвърлим цялата книга в огъня.“
„Ако хората не бяха зли, нямаше да имам нищо против, че са глупави. Но за наше нещастие те са и едното, и другото.“
„Не искам да бъда всичко за всеки, но бих искала да бъда нещо за някого.“
„Една жена може да обясни на всекиго защо се е омъжила за съпруга си, но не може да обясни това на себе си.“
„Онзи, който може да говори умно за любовта, не е особено влюбен.“
„Да се съпротивляваш на любовта, означава да й даваш друго оръжие.“
„Несподелената любов се различава от споделената точно както заблудата се различава от истината.“
„Мъжът, обичан от красива, добродетелна жена, носи талисман, който го прави неуязвим.“
„Няма по-превзети „светици“ от онези, които крият по някоя малка тайна.“
„Да си водиш дневник, означава, че, изправяйки се пред своя океан, ти се страхуваш да го преплуваш, а вместо това се опитваш да го изпиеш капка по капка.“
„Честта на един мъж би трябвало да е много крехка, ако не може да накара другите да го уважават, без на пояса му да виси сабя.“
„Животът е дъска, върху която са изписани всичките ни грехове. От време на време ние я избърсваме с гъбата на разкаянието, за да можем да грешим отново.“
„Истината е твърде проста: пътят до нея – винаги сложен.“
„Женското сърце няма бръчки.“
„Клюките са чумата на малките градове.“
„Суетата е плаващият пясък на разума.“
„Моята професия е да бъда свободна.“
източници:
www.wikipedia.org
https://chitanka.info/text/12504-zhorzh-sand
https://chitanka.info/text/12504-zhorzh-sand
www.24chasa.bg
цитатите са откъс от книгата „Френското остроумие“ на
издателство "Пергамент Прес"
Коментари
Публикуване на коментар